Има ли смисъл

Или истински разказ за търсенето на себе си…
Откровение 3:20Христос казва: "Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него"
      Какъв е смисълът? Може ли някой да даде ясен отговор? Обикновено започваме да си задаваме този въпрос тогава, когато той ни убягва.
      А ето и моята версия...От дете общувах много трудно с връстниците си и това ме караше да се чувствам самотна. Липсата на положителни емоции се опитвах да компенсирам с високи постижения в училище. В гимназията обаче разбрах, че образът, който другите си бяха съставили за мен, не ми харесва. По незнайна за мен причина не можех да изразявам емоциите си така, както исках. В крайна сметка реших, че съм просто различна. Знаех, че имам сериозен проблем, но не срещах разбиране сред обкръжението си. Бях станала болезнено чувствителна, стигнах до предела на търпението си. Влязох в университета, но нещо  продължаваше да ми липсва. Бях скептична и невярваща, отчаяно търсех нещо, което да ми донесе мир и спокойствие. Започнах да чета книги по психология и езотерика, да се самоанализирам и да правя йогически асани. Те бяха за мен сламката, с която се опитвах да намеря смисъл в живота си. И все пак нещо липсваше. Струваше ми се, че животът не може да свършва ей така. Нямаше смисъл в това. А какво се случва след смъртта? Защо се случват лоши неща на добри хора и добри неща на лоши хора? Защо минаваме през изпитания? Защо трябваше да се чувствам толкова самотна и с какво го бях заслужила?В края на краищата реших, че не е нужно да се търси смисъл в живота, защото животът сам по себе си е достатъчно ценен и в това е целият смисъл. Всичко това продължи до момента, в който срещнах Исус чрез група познати-християни. Още първата ми среща с тях ме порази, защото за пръв път бях приета веднага, без да бъда преценявана. Така намерих средата, която бях търсила в продължение на много време. Развръзката дойде, когато в един личен разговор бях предизвикана да взема решение от чия страна да застана- тази на Исус или на света и суетата; къде искам да отида – във вечността или животът ми да свърши със смъртта. Разбрах, че никога няма да имам отговорите на всички въпроси, но пък си струва да попитам Исус. Вярна се оказа мисълта, че  виждаме някои неща, едва след като повярваме в тях. Промяната в живота ми не дойде веднага след като приех Исус за мой личен Спасител и Господ. Често питах своите приятели дали виждат нещо различно в мен и те го потвърждаваха. Така или иначе, важното за мен е, че намерих Истината и знам, че когато се обърна назад, няма да съжаля, че съм пропиляла живота си. Бог, който ни е създал, е Единственият, който може да придаде ценност на съществуването ни.
 

Станислава Иванова