Една история разказва как авгстианския монах Мартин Лутер изкачил на колене една стълба в Рим, за която се казвало, че носи опрощение на греховете. Когато стигнал до върха се чувствал също толкова отчаян и объркан както и в подножието й. „Кой ще ми гарантира, че това има някаква стойност,” питал се той. И тогава в ума му се появили думите на апостол Павел от посланието към Римлянмите: „Праведния ще живее чрез вяра” (Римляни 1:17). Това било преломен момент в неговия живот и началото на Реформацията. Години по-късно в своя преговор Лутер нарича посланието на апостол Павел към Римляните „най-важното послание в Новия завет и най-чистото благовестие. То не само заслужава един християнин да го запомни дума по дума наизуст, но също така и да се занимава ежедневно с него понеже то е ежедневен хляб за душата. Не е възможно да го четем твърде много или да размишляваме върху него твърде дълго. Колкото повече човек го изучава толкова по-скъпоценно става то и толкова по-сладък е вкусът му.” (виж целия предговор тук http://rado76.wordpress.com/2008/01/30/luther_romans/ ). Калвин казва, че „ако един човек го разбере пред него се открива сигурен път за разбирането на цялото Писание.” Големият съвременен евангелски богослов Д. Пакър (автор на „Познаването на Бога”) е съгласен с тях: „В Римляните Павел събира заедно и излага в систематична връзка всички големи теми на библията - греха, закона, съда, вярата, делата, благодатта, оправданието, освещението, избирането, плана за спасение, делото на Христос, делото на Духа, християнската надежда, естеството и живота на църквата, мястото на евреите и езичниците в плана на Бога, философията на църквата и на световната история, значението и посланието на СЗ, задълженията на християнското гражданство, принципите на личната святост и етика. От тази ключова позиция на Римляните се вижда целия пейзаж на библията и широките връзки на отделните части на цялото стават явни. Изучаването на Римляните е най-удачната стартова точка за библейско тълкуване и богословие.”
Преходът от практически дискусии към изучаване на цяла книга от библията може да се окаже твърде ползотворен в някои отношения. От една страна докато при изучаването на практически въпроси се тръгва от проблема и след това се търси какво Библията казва за него тук нещата са обърнати на 180 % – начална точка е книгата римляни, след което се търси на какви практически въпроси отговаря нейното послание. Разбира се, първото не е по-малко важно от второто, но за да можем да приложим библейските принципи към даден въпрос преди това трябва да сме открили същите тези принципи чрез пряко изучаване на словото. На второ място Римляни е най-пълното и ясно изложение едновременно на богословието на апостол Павел и на цялото благовестие – една основа, към която всеки християнин трябва да бъде здраво привързан . И накрая, посланието на Павел е чудесна отправна точка, която може да ни помогне да развием умения за изучаване, които да ни помогнат да извличаме по-голяма полза от останалата част от Писанието (в тази връзка препоръчване на всеки да се запознае със статиите на Д. Пакър „Тълкуването на Писанието” http://rado76.wordpress.com/2008/02/04/packer_interpretation/ и „В търсене на каноничното тълкуване” http://rado76.wordpress.com/2008/01/04/in_search_of_interpretation/#more-283 ). 
Ние сме убедени, че въпреки почти единодушното противоположно мнение, разглеждането на едно богословско послание като Римляни не е нито скучно нито непрактично. Както почти нищо друго то може да ни провокира да погледнем по изненадващо нестандартен начин на редица спорни (като предопределението и всеобщата идея за Бога във всеки човек) и практични въпроси (християнското мнение за хомосексуализма и суеверните традиции, има ли такова нещо като морални абсолюти, как да се справяме с конфликтите). Преди всичко обаче Римляни е послание, което радикално променя живота на човека. Джон Уесли описва срещата си с него по следния начин:
„Вечерта, твърде неохотно отидох на събирането на улица Аудтрсгейт, където се четеше предговорът на Лутер към посланието към Римляните. Около четвърт час преди девет докато той обясняваше промяната, която Бог извършва в сърцето чрез вяра в Христос почувствах сърцето си странно затоплено. Почувствах, че вярвам в Христос, единствено в  Христос за спасение; и ми беше дадена една увереност, че Той е отнел греховете ми, дори моите, и ме е спасил от закона греха и на смъртта.” Нашето пожелание е същото да се случи и с вас.

Чувствайте се отново поканени да вземете всичките си въпроси. Нещо сладко също няма да бъде излишно. Гарантираме, че ще бъде използвано по предназначение.